Показват се публикациите с етикет медоноси. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет медоноси. Показване на всички публикации

Вредители и медоноси - как да се преборим

Wikipedia.org, автор: Luis Fernández García
Попаднах на интересна статия за вредителите по пауловнията и начините за борба с тях, които не биха навредили на пчелите. Така че реших просто да я споделя.

Информацията е от блога на Велбой и може да се прочете на paulownia.bg

Статията третира темата за борбата с мъхнатия Бръмбар- Epicometis (Tropinota) hirta, който напада не само пауловнията, но и овощните видове.

Основни изводи:

  • бръмбарът зимува в почвата и снася яйцата си на 12 см в почвата, новите бръмбари се излюпват през август, но остават в почват до следващата година - редовното плитко обработване на почвата ще намали популацията му
  • напада първо глухарчето и подбела - така може да се следи популацията и да се избере подходящото време за третиране
  • препоръчани инсектициди (при условие, че се пръска след 18 часа): Протеус 110 ОД с доза 45мл/дка и Децис 2,5 ЕК 50мл/дка
  • биологични методи (за жалост по-трудоемки):

    • стръскване на дърветата рано сутрин, когато вредителите са трудноподвижи и събиране респ. унищожаването на същите
    • изработване на капани от пластмасови шишета, които се боядисват в ярък цват (бръмбара се привлича от ярки цветове) и се пълнят с вода (описано в сататията)
    • отвари от лайка, чесън, кромид (рецепти в статията; внимание: отварите от лук, кромид, люти чушки има опасност да отблъснат пчелите), за пръскане на дърветата.

Още за мъхнатия бръмбар:
gradinata.bg


Облепиха



Облепихата е много интересно и полезно растение, което намира приложение в народната медицина. "Напитка от ябълки, моркови и облепиха се препоръчва за възстановяване на физическите и умствени сили след умора. Облепихата, в съчетание с шипка, черна боровинка и мед, е особено полезна за подобряване обмяната на веществата. Масло от облепиха се използва за лечение на рани от изгаряне и слънчеви увреждания."(http://botanix.bg/). Облепихата е и съставна част на редица медикаменти, а също и козметични продукти. У нас според "Облепиха (Hippophae) - AgroNET.bg" тя е позната предимно като медоносно растение. Това обаче изглежда не е напълно сигурно. Повечето източници съобщават, че облепихата се опрашва от вятъра, а не от пчелите. В един руски форум попаднах на наблюдения, споделени от пчелари. Според единия пчелите посещават облепихата по време на цъфтеж за да събират прашец. Пращецът е с кафяв цвят. Не е обаче сигурно дали събират нектар. Друго наблюдение на пчеларка, която има облепиха на пчелина си, е че пчелите изобщо не посещават храста, което тя обяснява с факта, че опращваните от вятъра растение не отделят нектар. В друг форум се съобщава точно обратнното - пчелите като "луди" посещават облепихата. Но няма друга информация - напримор за стойностите на нектар и полен.
Така че въпросът остава отворен.
Добре е обаче да се има предвид следното:
- за да се осигури опрашване е необходимо да има едно поне едно мъжко растение
- кореновата система на облепихата е доста широка и може да се превърне в проблем при отглеждането й в градината. Подходяща е обаче за укрепване на почви
- има нужда от много слънчева светлина
- студоустойчиво растение
- плодовете са подходяща храна за птици през есенно-зимния период
- има много високо съдържание на витамин C, подходящ плод за мармелади

Повече информация:



Лофант

Източник на снимкатаWikipedia, Автор Dalgial 
Публикациите за лофант (Agastache rugosa), които открих в българското интернет пространство съдържат едно странно за мен твърдение, а именно, че българските пчелари не познават лофанта и медосносните му свойства. Винаги съм смятала точно обратното, защото като съвсем начинаещ пчелар - любител, аз чух за лофанта от различни пчелари. Дори миналата година ми дадоха смена и в резултат отгледах няколко стръка в близост до кошерите си :). Имах и фацелия - странното беше, че на фацелията не видях нито една пчела, докато лофанта се посещаваше доста. Така и не разбрах причината.
Лофантът освен, че е добър източник на нектар за пчелите (400кг от хка - gradina.zamakabg.com), се определя и като изключително полезна билка. В публикацията на kasnaprolet9999 може да се намери доста информация по въпроса. Като източник на полен е умерен, като събираният прашец е с жълт цвят (по данни на die-honigmacher.de )
Достига на височина до 120см, някъде се съобщава за 200см (при мен не беше по-високо от метър). Размножава се чрез семена (запазват кълняемост 2 години), които се засяват през март и се разсаждат към края на април, след като се установи трайно топло време. Не е взискателно към почвата. Цъфти от юни до края на август. Според инж. Г. Пенев, който е внесъл растението за първи път, на втората година от засаждането му, се получават по две реколти - в края на пролетта и началото на есента, като стъблата му се режат на височина 30-40 см  височина (blitz.bg - интервю).
В градина изглжеда много добре на групи, особено ако е комбиниран с други цветя от рода агастаче. Намира приложение и в кухнята - като подправка, а също се използва и за чай или като ароматна добавка към черния чай.

Повече информация




ФОТОКОНКУРС - Градина от любов към пчелите!

Прочетете повече за инициативата на Еко Маг съвместно със За Земята, вестник „Пчела и кошер” и Sharini Parfumes Naturels и се включете в конкурса, за да може пчелите ни да имат достъп до разнообразни медоноси в близост до жилището си, а ние да се радваме на красотата на градинките си и жуженето на пчелите в тях!

ФОТОКОНКУРС - Градина от любов към пчелите!:

'via Blog this'


"Борагото е първокласен медонос"

http://de.wikipedia.org/wiki/Borretsch
"Борагото е първокласен медонос. Започва да цъфти 35 дни след засяването и продължава до късна есен. Добивът на мед е 20-30 кг от един декар." (bulherbs.com)

Kaчества на медонос:
- цъфтеж - продължителен - от началото на юни до втората половина на септември
- нектар - богат източник, съдържание на захароза - 42-53%
- прашец - умерен, сиво-син цвят
(Die-honigmacher.de)
- мед - светъл цвят

Друго име: пореч, лечебна краставица

Отглеждане:
Размножава се чрез семена. Засяването се извършва в ранна пролет на дълбочина до 2 см. Разстояние между отделните растения - 25-35 см. Достига на височина 20 до 80 см. Има способност да се самозасява. Не е взискателно към почвата и може да се развива и на бедни почви. Студо- и сухоустойчиво.


Непознат медонос?

Опитах се да открия това растение с функцията на Google за търсене по изображения, но за жалост не даде резултат.
Тези разкошни и много нежни камбанки се появиха на пчелина изневиделица, без някой да ги е засаждал и полагал грижи за тях. Пчелите обаче много ги харесаха и посещаваха с охота. Цъфтя от юли до септември.
Tака и не разбрах как се казва и от къде се появи. Дълга дръжка, много цвят, цветовете са бледо-розови камбанки, които се затварят привечер.


Пауловния

За пауловнията напоследък у нас се говори много. Тя е особено ценна заради бързия си растеж (5-10 м. за 2 до 4 години) и възможността за добив на дървен материал. Има много големи листа (70 см в диаметър), които са чудесен прахоуловител, а бързият метаболизъм превръща дървото в своеобразна фабрика за кислород.
Според публикациите в сайтовете, посветени на пауловнията, тя е много ценен медонос. Като цяло не успях да открия кой знае колко конкретна информация за това дали наистина пауловнията се посещава от пчелите или не. Обикновено се срещат изрази, че е изключително медоносна, но без съществени подробности.   По скалата за количеството и качеството на нектар и прашец на http://de.wikibooks.org/ - Въведение в пчеларството тя е определена съответно с 1 (много добър) за нектар и 5 (слаб) за прашец. Цъфти през април и май, което я прави добър ранен медонос, а ако се окаже, че не се посещава от пчелите - то със сигурност е добър източник на материал за отопление или на страхотна сянка.

Информация за засаждане и отглеждане на този ценен вид може да се намери на:


Еводия - дървото на пчеларя

За еводията чух случайно, но ми направи впечатление, че го наричат "дървото на пчеларя". Не съм виждала самото дърво, но ето какво намерих за него в мрежата.
Родина на еводията е Азия, от тук и името Корейска акация. В Европа е пренесена през 80-те години на миналия век. Принадлежи към семейство седефчеви, към които се отнасят и цитрусовите растения.  Характерно за тях е, че отделят етерични масла, особено при горещо време.
Еводията е дърво, достигащо до 12 метра височина, с широка кръгла корона. На година расте с 80 -100 см. Издържа на температури до -17 градуса. Младото дърво може да започне да цъфти от третата година. Цъфти през юли август, като цъфтежа може да продължи понякога и до октомври. Цветовете са белезникави, с размер около 1 см.
Еводията е двуполово растение, но има и чисто мъжки растения. Мъжките цветове цъфват първи и цъфтят най-дълго. Те са източник на голямо количество нектар и цветен прашец.
По скалата за оценка на количеството нектар и количеството и качеството на прашеца се  оценява с 4 (много добър) и по двата показателя.  Прашецът има бледо жълт цвят.


Липата - ценен източник на нектар

Липата е ценен медоносен вид, който е широко разпространен у нас. Най-известна в нашия регион е сребролистната липа (Tilia tomentosa). Други видове са едролистната (Tilia platyphyllos) и дребнолистната липа (Tilia cordata), които обаче се срещат по-рядко, главно в горите. Първа цъфти едролистната върба, следвана от сребролистната и дребнолистната.
Сребролистната липа е непретенциозно дърво, което е подходящо за засаждане и в градските региони. Може да достигне до 30  височина. Цветовете са бледо жълти и много ароматни.


Малината - едно от най-медоносните растения

"Един цвят от малина отделя за 24 часа средно 25 мг нектар с концентрация на захар от 30 до 60%, а понякога и повече от 70%. Малината е едно от най-медоносните растения. За сравнение един цвят от къпина отделя само 4 мг нектар със съдържание на захар 49%. Освен за нектар пчелите "посещават" тези два растителни вида и за събиране на цветен прашец."
http://agronet.bg/




Фуражни медоносни растения

Сред фуражните растения, които се посещават от пчелите се споменават:


Еспарзетата (Onobrychis sativa) започва да цъфти през април и цъфтежът й продължава около 25-30 дни. Цветовете отделят сравнително голямо количество нектар и осигуряват от 3 до 8 кг мед на декар. Еспарзетата е ентомофилна култура и за семепроизводствените площи трябва да се осигурява пчелоопрашване. Отглежда се на леки почви,  образувани на варовити скали. Предпочита топъл климат, но понася и занижаване на температурите. Не е взискателна към влагата.


- Фий (Vicia sativa) започва да цъфти през май-юни. Вирее на всякакви почви. Не понася излишна влага. Не е чувствителен към застудяването. Нектарът се отделя главно от извънцветните нектарници, които се намират в основата на листните дръжки.


Mиризлива върба (Elaeagnus angustifolia)

Източник: http://commons.wikimedia.org
фотограф: Georg Slicker
Оригиналната статия на Георги Кънчев, Кънчо Калмуков може да се види на http://www.apiko.eu/
Тук предлагам някои извадки от нея: "Дребни, отвън сребристи, а отвътре - оранжевожълти. Двуполови, издаващи силен аромат. Цъфти от средата на май - юни, като продължителността на цъфтежа трае 15-20 дни, в зависимост от надморската височина и метеорологичните условия. Опрашва се ентомофилно. Младите фиданки започват да цъфтят рано (до 3-та и не по-късно от 5-та година) след засаждането. Посещава се охотно от пчелите през целия ден. Отделя обилно количество нектар и цветен прашец. От декар могат да се получат до 25-55 кг мед.


Нектар

снимка: Peter Hartl
Събирането на нектар и преработката му в мед е една от основните дейности на пчелите. При това те се запасяват с хранителни запаси за собственото си съществуване и дават ценна стопанска продукция.

От какво зависи образуването / отделянето на нектара.

Информацията е разгледана в Агронет.бг: Образуване и отделяне на нектар от цветовете на растенията - AgroNET.bg




Ливадни медоносни растения - глухарче, подбел


Глухарчето (Taraxatum officinale) е много разпространено по ливади и пасища растение, което е и ценен хранителен източник за пчелите. От него пчелите добиват мед в златистожълтеникав цвят, силен аромат и прятен вкус, който се препоръчва при бъбречни заболявания.
За пчелите глухарчето е особено ценно като източник на прашец. То цъфти в периода март - май и август - септември и по този начин осигурява особено ценната за развитието на пчелите белтъчна храна. Добиваният прашец е с червеникавожълт цвят. Ценност на растението като източник на полен и нектар - 4 - много добра.



Предвестниците на пролетта не трябва да липсват на пчелина

След зимния покой и очистителния полет пчелното семейство започва да се развива за новия сезон. Отглеждането на млади пчели е свързано с наличие на хранителни запаси - мед и цветен прашец. Ето защо е много важно в близост до кошерите да има ранни източници на прашец, като кокиче, минзухар, иглика, които дори и да не са с най-голямо съдържание на нектар и прашец, са първите източници на ценната за пчелите храна.
Кокичето(Galanthus)цъфти още преди да се е стопила снежната обвивка, затова е и познат като първия предвестник на пролетта. Има снежно бели, малки цветове и много приятен аромат. Предпочита лека сянка. Достига височина от 20 до 25 сантиметра и се сади на дълбочина 10 до 12,5 см през септември. Размножава се чрез разделяне на луковиците в периода на покой. Луковиците се засаждат веднага след разделянето. Подходящо е да се садят на групи от по пет. Тори се след цъфтеж с тор от изгорели кости на животни. (цветя.инфо)
Пчелите извличат от кокичето първия прашец и некатар.


Леска - eдин от първите източници на цветен прашец

Цветният прашец е белтъчна храна за пчелите и е от особена важност за залагане и отглеждане на пилото. Ето защо за пчеларя е важно да осигури в близост до пчелина източници на цветен прашец за целия период на развитие на семейството.
Един такъв източник е обикновената леска (Corylus avellana). Тя цъфти от края на февруари до април, което я прави особено необходима за пчелина. Прашецът на леската съдържа 46,70% белтъци.
Предвид променливото време през февруари - март би било полезно този ценен източник на прашец да бъде по-близо до пчелите, за да може те по-лесно да достигат до него.


Бяла детелина

В един форум попаднах на въпрос: "какво да засадя между кошерите?" отговорът беше: "бяла детелина" - без обяснения, без убеждаване - категорично.
Потърсих повече информация за бялата детелина и ето какво намерих:
"Многогодишно фуражно и изключително ценно медоносно тревисто растение с изправени стебла и тройни последователни листа. Съцветията са сферични бели главички с големина 1,5 - 2 см в диаметър. Цъфтежа е продължителен - от май до октомври.Отглежда се лесно,издръжливо на засушаване, може и да се коси. Семената се засяват през март, април, август."
Хубавото е, че бялата детелина расте ниско, т.е не се налага непременно и често косене между кошерите. Има сорт, който не достига повече от 10 см височина.
Отглежда се по-лесно спрямо други тревни смески, като създава плътна зелена листна маса.
Многогодишно растение е, поради което не се налага да се сее всяка година.
Развива се вегетативно и се самозасява. Може да се задържи 5 до 10 години на един терен. Понася утъпкване.


Медоносни растения - Бяла комунига

С наближаването на пролетта трябва да се замислим и за растителността в района на пчелина. Осигуряването в близост до пчелина на разнообразна цъфтяща растителност е от значение не само за медодобива, но и за гарантиране на прехраната на семействата.
Такова растение е Бялата комунига. Ето първото нещо, което прочетох за нея и заради което я записах в бележника си: "...бяла комунига , цъфти най дълго, издържа на суша и е с много развита коренова система, медът от нея е много ценен и дава ужасно много нектар до късна есен както и прашец ,това значи че не е нужно да се подхранват пчелите, освен това става за фураж и най хубавото е че се самозасява всяка година отлично иначе е едногодишно."  Това е мнение от форум - кратко точно и ясно е изтъкната ползата от бялата комунига.
По подробна информация има на http://www.bulherbs.com/b31.htm , http://agrosaveti.com/bee-keeping/bee-a ... uniga.html и http://nbps.press.bg/br16/4.htm.
Същественото, което е важно да се отбележи според мен е:
- засяване: март-април (но може и целогодишно)
- цъфтеж: юни-септември
- дълбочина на засяване 2-3 см
- най-подходяща почва: варовита камениста с лек наклон
- дълбока коренова система (до 2 м)
- висока сухо- и мразоустойчивост
- отделя нектар от сутрин до вечер, дори и в сухи години
- ценен прашец с бледожълт цвят
- мед: "светъл с много сладък приятен вкус и нежен аромат, наподобяващ ванилия. Класифицира се към първокласните видове пчелен мед. Кристализира бавно до оформянето на бяла дребно-зърнеста структура." Повече на агроконсултант.нет