Зазимяване

Начините за зазимяване на пчелните семейства са различни. В различните източници може да се намерят статии, отричащи стесняването на пчелните гнезда, в други - стесняването е основен принцип на зазимяване. Във всички статии обаче се отбелязват няколко основни принципа:

- зазимяват се силни семейства с млади майки и достатъчно количество качествена храна

- не се допуска влага в кошерите

Като начало смятам да опиша зазимяването, както е посочено в учебниците, като в бъдеще ще добавям и други виждания по темата.

Зазимяването се извършва обикновено през месец октомври. В някои региони с по-мек климат това може да се направи и в началото на ноември. 

Стесняване на гнездото

Гнездото се стеснява на толкова пити, колкото са плътно заети от пчели. За по-силни семейства (8 междурамия с пчели) се препоръчва стесняване към по-топлата част на кошера, като на края се поставя преградна дъска. Пространството зад преградната дъска се запълва с изолиращ материал (възглавници от зебло, запълнени със слама, вата; стиропор, рогозки от слама). Целта на тези материали е да задържат топлината в кошера и да изолират от влага. 

- По слабите семейства се ограждат от двете страни с преградни дъски и затоплящ материал. А най-слабите би трябвало да се обединят за зимуването (разделят се с мрежа и се оставя отделен вход за всяко семейство). Нуклеусите се обединяват по няколко (2-3) в кошер, с отделен вход за всеки. Запасните майки се придават за зимуване към средно силни семейства.

Подреждане на питите

Питите за зазимяване трябва да имат около 2,5 кг запечатан мед - 2/3 от ДБ-пита. От двата края се подреждат по-пълните с мед пити, в средата се поставят тези, които имат празни килийки в долния край, за да има къде да се захване кълбото. Забележка: за да може при големи застудявания, пчелите по-лесно да достигнат до медовите запаси в ляво и дясно от кълбото, по средата на питите се правят отвори с големина до 10 мм и отстояние 4-5 см от горната летва.

Многокорпусни кошери (ЛР)

Силните семейства в ЛР кошери се зазимяват на два корпуса. В центъра на долния корпус има  6-8 кг мед и 405 пити с прашец, останалия мед (12-14 кг) е в горния корпус. Зимното кълбо се формира върху по-празните пити в долния корпус и отчасти в долния край на горния корпус. Разстоянието между двата корпуса улеснява придвижването на пчелите между питите, както и в кълбото.

По-слабите семейства зимуват на един корпус, стеснени с преградни дъски и с около 10-12 кг мед.  

Вход

Размерът на входа и мястото му спрямо гнездото е от значение за регулиране на температурния и газов режим на зимното кълбо. Входът на кошера се стеснява според броя на питите, оставени за зимуване. Колкото по силно е семейството (с повече пити) толкова по-малко е топлоотдаването извън зимното кълбо и обратно, поради което  входовете на слабите семейства трябва да са силно стеснени. 

Отворът се оставя там където се формира зимното кълбо. Доказано е, че зимуването на горна прелка е по-добро.  Наситеният с водни пари от дишането на пчелите по-топъл въздух се издига нагоре и излиза пред горния отвор, като предпазва гнездото от конденз.

На входовете задължително се поставят мишепредпазители.

Кошери

Кошерите за зимуване трябва да са здрави, без процепи и сухи. Те се укрепват допълнително чрез поставяне на тежести върху капаците. Увиване на кошера с найлоново платно не се препоръчва, поради увеличаването на конденза. За да се осигури оттичане на навлязла в резултат на дъжд или сняг вода, кошерите се накланят напред (наклон 8-10%). 

Снежната покривка върху кошерите не се отстранява - тя е добър топлоизолатор. Ако на входа на кошера се образува ледена кора, тя трябва да се отстрани внимателно и в подходящо време.