Родина на еводията е Азия, от тук и името Корейска акация. В Европа е пренесена през 80-те години на миналия век. Принадлежи към семейство седефчеви, към които се отнасят и цитрусовите растения. Характерно за тях е, че отделят етерични масла, особено при горещо време.
Еводията е дърво, достигащо до 12 метра височина, с широка кръгла корона. На година расте с 80 -100 см. Издържа на температури до -17 градуса. Младото дърво може да започне да цъфти от третата година. Цъфти през юли август, като цъфтежа може да продължи понякога и до октомври. Цветовете са белезникави, с размер около 1 см.
Еводията е двуполово растение, но има и чисто мъжки растения. Мъжките цветове цъфват първи и цъфтят най-дълго. Те са източник на голямо количество нектар и цветен прашец.
По скалата за оценка на количеството нектар и количеството и качеството на прашеца се оценява с 4 (много добър) и по двата показателя. Прашецът има бледо жълт цвят.
Може да се каже, че еводията е един от най-добрите късни медоноси. Късният и продължителен цъфтеж го правят много подходящ за есенното развитие на семействата и за попълване на зимните хранителни запаси.
Според прочетеното медът от еводия не е особено вкусен (дори го сравняват с неприятния вкус в устата след посещение при зъболекар), но пък както е известно "на вкус и цвет товарищи нет", така че, това не е от особено значение.
По важно е, че наличието на еводия в района на пчелина може да елиминира или поне намали необходимостта от подбудително подхранване през август.
Размножаване:
Размножаването става чрез семена, но оставам с впечатление, че не е много лесно. Затова по разумно е да се закупят фиданки.
Отглеждане:
Оптималната за засаждане почва е богата на хранителни вещества глинеста и водопропусклива, подходяща е също и песъчливата почва. Важно е да не задържа вода.
Мястото за засаждане трябва да е слънчево и сухо. Понася добре и полусянка.
Издържа на сухо и горещо време.
През първите три години растението е много чувствително на силно застудяване. Освен това през първата година от засаждането трябва да се окопава срещу плевелите.
След порастване в началото на лятото е добре да се натори с минерална или органична тор. Мулчира се с шума или окосена трева.
Ако се отглежда като високо дърво е добре да се постави опора, която да достига до короната. Страничните клони се отрязват за да не се развие като храст.
Информацията е главно от:
http://bienenbaum.com/ и
http://www.imkerforum.de/showthread.php?t=17603
Още за еводията има на http://pchelari.com/evodiq.html
За поръчки: Медоносна растителност
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.